На територията на плевенска област се намира едно от най-известните в страната ни села, което носи името Телиш и което има богата история от османското робство. Разположено на 35 км от Плевен и на 22 от Червен бряг, населеното място е част от една от най-големите жп линии – София – Варна. Още от епохата на ранния бронз и на медената епоха са запазени останки от старо каменно селище, което се нарича Редуитите. Намерени са малки по размер жилища, за изработването на които се използва материалът глина. Всъщност всички по-известни и мащабни проучвания на селото са направени от археолога Венцислав Георгиев, а благодарение на него получаваме и възможност да видим как са изглеждали домовете на тогавашните хора отвътре. Преди да вкопаят стените, хората прибягват до приравняване на площадката, на която построяват глинените домове. Що се отнася до стените, за тяхното оформление се използва конскрукция от дърво с дебелина не повече от 40 см.
Но не само дървото служи за направата на домове от праисторическото време на Телиш. Специална смес от кал и слама скрепява още по-здраво къщите, а техниката става известна с името глинобитна. С нея се правят голям брой къщи, известни със своята стабилност. Освен това в два от сезоните – зима и лято, осигуряват удобни и постоянни условия за живеене. Ако през студените зимни дни в къщичките е сравнително топло, то лятото се характеризира с прохладност.А срещу входа на домовете задължително се разполага нещо, което днес се явява еквивалент на домашната пещ. Вдясно от вратата на пещта се разполага спалнята, в която семействата прекарват вечерта заедно. Но до пещта има и специално поставени рафтове, върху които се реди домакинската посуда. Тя също е изработена от глина като самите къщи. Не бива да забравяме и важността на прехраната за тези хора, които блаодарение на смляното брашно успяват да преживеят. Хромелните камъни, с които брашното се мели, пак се разполагат близо до пещите. Но проучванията на археолога са открити още много интересни неща. В тях влиза и детска люлка, както и модели на маси и столове. Очевидно домовете са предлагали максимално удобни условия за живот.
Нанасянето с графит на глината говори, че по това време грънчарството в региона е бил сред основно почитаните занаяти. Глинените езически идоли също заслужават внимание и впечатляват с красивите си модели. Голяма част от творбите всъщност имат висока естетическа и художествена стойност. Изработват се от глина, която е фино пречистена и е известна с името теракота. Лицата на богините имат триизмерение, а носовете им наподобяват дълги клюнове. Селището от древни времена Телиш става известно като мястото, в което се намира най-богатата колекция от седящи върху трон богини. В очите на божествата ясно личат следи от цветна украса, а това е Закрилницата на плодородието. Това е общ нейн образ от всички изработени модели, като тя е известна още и като Богинята – майка. В един от домовете има оставен олтар от глина, пред който тя се почита. Останки от поне 18 вида домашни животни са намерени при проучванията, най-вече кости от ловуването на дивеч.
